Tweet

Как да се откажеш да играеш за 7 дни

Автор: Пламен Александров » Назад към всички фейлетони

   „Отказах се да играя.” – казах на моят приятел. Е няма такъв смях! Превива се. На петнайсетата минута успя да поеме дъх и ми казва: „Откак те помня все залагаш, все играеш. Да се откажеш е толкова вероятно, колкото аз да ида и да почна да играя!”
Похвалих се на колега. Той цъка с език половин час и после каза: „Де и у мен такава сила!” После, за да отпразнуваме ме завлече на пазара, да турим някой лев на „Тука има, тука няма”. Утрепах с него остатъка от деня до късния следобед и нито за миг не се разколебах. Привечер чичо ми удивен от моето решение, което явно се бе разпространило мълниеносно, ме покани на прощално каре покер и играхме цялата нощ, деня след това и още една нощ. Третият ден от отказването ми ме свари при приятел барман в кварталното заведение. Той ридаеше, чувайки за решението ми. Реши прощално да ми пусне игралните автомати, ей така – да си кажа сбогом с тях. Привечер минавайки край МОЛ-а на касите ми предложиха само срещу лична карта и няколко минутки какви ли не кредитни карти. Вярвам в Коледа и естествено не отказах. Дадоха ми колкото можех да нося. Не щеш ли, засуканата комшийка, дето все ме затиска в асансьора, изскочи отнейде и ме завлече в отсрещното казино. Споделих й, че съм се отказал да играя и за да й докажа твърдостта си, изтеглих лимита на дузина карти и го плеснах на масата с рулетката. Прибрах се доволен и щото бяха почнали „игри на късмета” по една телевизия, реших да се докажа с хиляда обаждания и SMS-и. Утрото на четвъртия ден ме застигна пред Докторската градина. Един дядо ми набута тесте талони. Приех предизвикателството да изпитам духа си. Докато ги триехме един субект приближи и седна до нас. Каза ми, че той правел „Игрите на късмета”. Заснемали предаванията за седмица за един ден само. Засмях се и попитах: „А обажданията?” Тук той почна да се смее: „Колко голям проблем е да наемеш няколко гласа да прочетат по един, два реда? Но най-големите пари не се правят от това. От джакпота и тотото се правят. За да направиш големи пари от тотото просто ти трябват камера и топки.” Изобщо не му вярвам. Тая дето след като бе шефка на тотото може да купи половин България камери може да е имала, ама за топки – не вярвам. До късния следобед се доказвам в едно квартално бинго, а вечерта твърдо отказвам игрите, за последно пускайки в „Еврофутбол”. На ден пети съм с твърдата решимост, че имам топки да откажа игрите и се запътвам в един пункт, където приемат фишове за играта с топки, с една комбинация с 49 твърди числа. Вече съм свикнал да плащам с картите, дето ми дадоха, но тъй като сумата се оказва голяма, се наложи половината ми ден да мине по МОЛ-ове и всякакви магазини, в събиране на още и нови кредитни карти, с които малко преди да затвори тото пункта успявам да пусна фиша. Ден шести посъбирам още някоя кредитна карта и хващам самолета за Монте Карло, да докажа отказа ми от игрите и там.  През нощта прелитам океана за последни доказвания в казината на Маями и тъкмо излизам на плажа на ден седми, за да си честитя утрото на Новата година променен и отказал всякакви игри и хоп: карат ме да легна на земята.
После ме връщат и в затвора ме пращат, а там – моят приятел, дето никога не залага. Джакпота ударил. Да вярвам или не – той взел заради това, че аз съм отказал игрите, един единствен път тото да пусне. После, напълно в стила му, решил печалбата да стигне до всички. Отишъл и заявил: „Разделете печалбата по равно на всички българи”. Речено-сторено. Паднали се по 50 стотинки на всеки. Но за всеки превод по няколко лева трябвало банките да вземат и се оказало, че моят приятел не милиони е спечелил, а милиони дължи.
Сега просто сме двамата. До живот.

Tweet