Tweet

ТЕСТ

Автор: Йордан Николов Гайдаров » Назад към всички фейлетони

Не бях виждал братовчедката Теменужка (наричана галено Жужа) от години и почти нищо не знаех за нейните семейни истории. Бях чул, че се е развела и че живее с някакво по-младо момче, но само толкова. Едва когато ми дойдоха на гости успях да разбера разни подробности.

Новият мъж на братовчедката се казваше Симеон Котараков (от не без известната с буйния си нрав фамилия Котаракови). Той беше с 15 години по-млад от Жужа, с около 15 сантиметра по-нисък и вероятно с 30 килограма по-лек от нея.

След като изслушах търпеливо разказа за дългата семейна сага на братовчедката и колебанията й дали да сключи нов брак с по-млад съпруг, намерих за уместно само да кажа:

- Е, нали сте се събрали със Симеон …

- Аха! – съгласи се Жужа и изведнъж избухна в смях – Ама ако знаеш, братовчед, каква дандания се вдигна у нас за Мони? Ха – ха – ха… Добре, че вече дойде демокрацията!

- Да бе! – намръщи се Котараков – И ти на това му казваш – демокрация? Мен… Аз… Той… баща ти… За малко щях да гушна китката…

- Бай, Стоян ли? – проявих любопитство – Какво е направил бай Стоян?

- Тест, братовчед. Тест! – продължи да се смее Жужа – Тати… ха – ха – ха…

- Приличам ли на Ръсел Кроу? – сериозно се обърна към мен Симеон Котараков – А? Приличам ли?

- Защо? – вдигнах недоумяващо рамене.

- Гладиаторът ряпа да яде! – незнайно от къде извади много мощен глас от слабичкото си тяло Котараков – Аз … аз… аз сам я заклах…

- Закла? – изумих се толкова искрено, че отново предизвиках бурен смях в братовчедката Жужа.

- Ха – ха – ха … Не е тъщата! Я, Писане, по-подробно разкажи на братовчеда!…

- Разкажи му ти! – тросна й се Котараков – Той … аз…

- Чакайте! – побързах да се намеся – Не е необходимо да спорите! Ясно ми е, че без емоции не е минало извънбрачното ви съжителство, но все пак, какъв беше тестът?

- Ами… да я заколя сам…

- Ха – ха – ха … – изсмя се отново Жужа, доловила нелепостта на казаното.

- Стига ма, Жужо – о – о …! Свинята … оная свиня …

- Добре, че не съм аз! – продължи да се смее братовчедката и повелително махна с ръка – Историята е следната, братовчед. Когато моят… бившият, де… избяга с една…

- С Яница… – опита се да й подскаже Котараков, но Жужа ядно го смушка в ребрата:

- Сега аз разказвам! И да не съм чула повече името й! Ясно?!. Яница – баница… Дрън, дрън…

- Ама …

- Млък!… Когато дойде при тати да ме искаш, май беше по-нисък и от тревата, нали?

- Ама …

- Няма „ама”! Когато говоря ще слушаш!… Та, появи се  ей този… Искам да кажа – господин Котараков пред тати и мама и започна да дърдори както сега – несвързано: “Аз това… Аз онова…” И нали си го знаеш баща ми – и той директен: “Какво искаш?”. А Писанчо: “Искам Жужа”… “Ха!” – рече тати: “Ще ти дам щерката, ама трябва да минеш на един тест…”

- А -а – а, не беше точно така! – намеси се разпалено Котараков – Баща ти ми каза: “Трябва да те изпробваме!”…

- Е, добре де! Добре! – съгласи си се Жужа – Но на това му се вика  тест. Нали?

- Аха! – примирително подсмъркна Симеон Котараков – Аз пък му казвам: “изпитание”…

- Тебе пък, никой не те пита! – високомерно го изгледа Жужа и продължи:

- “Как ще ме изпробвате?” – пита ги Писанчо, а тати: “Ако сам заколиш свинята – ще ти дадем Жужа !”.

- Ама я заклах! – похвали се веднага Котараков.

- Да бе! – надменно го изгледа Жужа – Я си признай – колко зор  видя, а?

- Клъцнах я … – започна разказът си Котараков, но братовчедката отново го прекъсна:

- Първо я яздеше из целия двор? Нали?

- Да! Яздих я …

- После почна да викаш за помощ … Нали?

- А – а – а … Не!

- Какво?… Казвай!… Казвай истината! – заяде го Жужа.

- Не! Не съм викал! – разпали се Котараков – Така ти се е счуло… Аз само…

- Оцапа си гащите… Кажи пред братовчеда!…

- Тя … свинята ма, Жужо – о – о …

- Ха, свинята ти била виновна! – братовчедката зае войнствена поза и имах чувството, че ще удари любимия си.

- Паднах в калта … – заоправдава се Котараков – Аз там се изцапах.

- Лъжеш, ама карай… – изръмжа Жужа.

- Да, но й видях сметката съвсем сам… – не мирясваше Симеон.

- А какво прави цял месец след това? – злорадно го попита братовчедката – Рева като … като …

- Болеше ме.

- Е, нали е преминал теста?!? – опитах се да омекотя разговора.

- Грънци! – натърти Жужа на “р”-то.

- Преминах го. – похвали се Котараков и я погледна победоносно – Важното е, че сам се борих с оня звяр … Само дето … после падна върху мен и ме затисна.

- Вярно, голяма беше свинята … – неохотно се съгласи братовчедката – Има-няма … към триста кила.

- Повече. Повече беше! – коригира я разпалено Симеон – Над триста…

- Да, бе! – надменно го апострофира Жужа – На страха очите са големи. Още малко и ще кажеш на братовчеда, че си се борил с цял слон.

- Ако беше слон сигурно по-лесно щях да се справя. – тъжно поклати глава Котараков – Знаеш ли колко трудно се язди свиня, а?

- Е, не е като да се катериш по мене … – засмя се игриво братовчедката – Скоро и аз ще стана сто кила … Тогава ще те питам?

- Обичам тлъстите жени! – чистосърдечно си призна Котараков без да се съобразява, че по този начин болезнено наранява женското самочувствие на Жужа.

- Тлъста е баба ти! – светкавично го парира тя, хвърляйки му унищожителен поглед – Да не плачеш за още един тест?

 

 

 

Tweet