Tweet

Сиамските близнаци

Автор: Мирослав Ангелов » Назад към всички фейлетони

 

Родените по някое време на изток и отделени безвреме сиамски близнаци бяха умело повити в бели, оризови пелени и събрани отново в лъскава, картонена кутия. Кожите им бяха намачкани навътре и притиснати една в друга, а срязаната набързо, обща пъпна връв, бе прилежно промушена във всяка една от малките дупки. През нощта, единият от черните близнаци бе изпаднал при турболенция. Свободното падане го засили шумно в планинската река. Златната рибка се пробуди от плясъка и то с хрумка за промяна в условията на приказната и в тази реалности. Вторият кожен кец пък се приземи с първите лъчи на летището. Вечерта го прибра в уютен, градски апартамент, ведно с уморената раница. Твърде скоро обаче „черньото”, забравен на терасата, бе оборудван като допълнителен дом от семейство бели врабци, обитаващи и комина на отдушника. Обувката, подобно на основното гнездо, бе скромно и безвкусно напълнена с конци изклюнчени от двора на старата шивашка фабрика и донатъпкана със сламки хвърчащи над каруците, и с перушина, която се събираше свободно по покривите и прашната улица. Когато валеше, водата смесваше останалото по плочките и асфалта в кал, и възможностите се раздвижваха. Накрая всичко се стичаше в шахтите.

Рибарят се прибра угрижен в сламената къщурка. Живееше сам, близо до гората. Сложи си нещо за хапване, преглътна няколко залъка и бутна храната встрани. Налагаше се да изпълни три желания на златната рибка. Най- малкото момиче на семейството бели врабци, се бе сприятелило с един зелен папагал с червена качулка, с който общуваха единствено през прозореца, почуквайки с човки по стъклото. Голямата раница, пренесла поредната доза неуловима от никого „тъга”, този път примесена и с мухъла на загниващото време, нашмъркана доволно с мръсен въздух, от няколко дни кротко дремеше в ъгъла. Сиамските близнаци научно обосновано се свързаха телепатично и запяха радостни химни. Песните усмихнаха слънцето, вследствие на което температурата на планетата се покачи незначително. Поредният огромен къс се откърши от ледения континент. Случайността въздъхна с дъх на ментови желирани бонбони и се разтърси за кутия с лимонени резенки, проверявайки  във всяко едно от безбройните чекмеджета.

След седмица почуквания, прозорецът най- сетне поддаде. Границата се сгромоляса.

Зеленият папагал и бялото врабче се срещнаха в реалния свят, харесаха се и избягаха от града. Раницата се пробуди неочаквано в планината върху простор като люлка, полюшвана ту от лъчите, ту от полъха. Слънцето и вятърът се грижеха за нея. Почистваха болните петна. Отлюспваха зрънцата миризма. Единият от близнаците тъкмо успокояваше стария бял врабец, докато другият, приютил в себе си няколко рачета, бъбреше със златната рибка. Рибарят също се събуди рано. Приключи набързо с разказа, и със спечеленото от

конкурса за изписване на смешни думи, си купи билет за Китай. Там намери дребен инвеститор, който обеща да отвори малката фабрика в родния му град. По пътя и в двете посоки сънува сламената къща, дървената си въдица и такъмите. Котката също бе изоставена, но тя винаги се справяше и сама. На връщане, в съня си,  рибарят въздъхна два пъти. Оставаше му да изпълни още толкова желания.

 

 

Tweet