Tweet

КЪСМЕТЛИЯ

Автор: Радослава Златкова » Назад към всички фейлетони

 

    Живея във ВИП-квартал. Там навремето имало крайградски краварник, та незнайно защо го кръстили „Изгрев“, но после управниците поправили грешката и сега се казва „Еленово“ Аз още се мъча да направя връзка между кравите и елените, ама не е нужно човек да издребнява.

Та думата ми беше за квартала – нарочно си му викаме ВИП, щото другите хора не знаят това за кравите и преди имаше само панелки, ама сега изникнаха едни кооперации между тях и то така наблизо, че се изгряха едни твърде близки междусъседски отношения. Но според мен най-хубавото е, че човек може да си седне пред гаражите и да си общува с всички. Пред единия гараж мъжете играят шах и табла / защото повечето представители на силния пол от квартала са безработни или пенсионери/, пред другия цакат белот, а пред повечето просто си се пийва и то каквото има – я домашарка, я мастичка или винце от бидоните в мазето.  И както си се пийва редовно, още по-редовно се правят планове като как най-лесно да се изкара някой лев. Ама то е между другото, защото както вече обясних, хората си живеят в един голям приятелски кръг. Например бай Добри ми вика оня ден:

-Аз тоя вестник много го обичам. Като си го прочета сутрин и цял ден съм щастлив.

-Е не те ли натоварват тия новини, дето ги четеш- му викам аз и му давам примери, че във вестниците всеки ден те заливат с неща от сорта, че се вдига цената на това и онова, че се повишила безработицата или някой се е претрепал на пътя.

-А-а-а- вика ми бай Добри и ми разгръща вестника на страницата с некролозите.

-Аз като отворя тука и видя, че ме няма, какво повече ми трябва – и тънко се подсмихва.

Друг негов колега по пенсия и години пък има проблем със сърцето и категорично му забранили да си пийва. Ама той си заръчва малка мастичка и ми вика:

-Карат ми се, бе! Карат ми се и докторите, и жената, и децата. Ами аз искам докато съм тука, да ми е добре, а не като един го дават по телевизията – седи в една пещера, гледа в една точка, не яде, не пие и бил достигтал не знам си колго години. Ега ти живота – не ща такъв живот!

Та така си живеем в квартала – не само дегустираме на кой му е по-хубаво киселото зеле, туршията и домашното винце, но който има нужда, винаги намира човек да му помогне – я детето да гледа, докато майка му е на фризьор, я дървата да се наредят в мазето или да се пренесе новия бойлер. Направо сме си една идилия, та даже някой ако си продава апартамента, добавя, че има екстри – най-добрите комшии.

И като ми се случи наскоро да спечеля от една лотария, естествено, веднага побързах да споделя с моите хора на гаража. Пуснах един есемес – разиграваха се предметни награди от вложка на едни цигари, и хоп-веднага ми връщат , че печеля луксозен органайзер. Щели да ми го изпратят по куриер. И като се започнаха едни тълкувания – един ме пита що е то органайзер и дали няма връзка с нещо по-така, щото му приличало на оргазъм, други пък подхвърлят, че това е фалшива работа, както повечето в държавата ни. Аз обаче много се зарадвах, защото си  е все пак печалба някаква, която доказва, че имам късмет. А иначе си имам луксозен органайзер – скъп подарък от скъп приятел и си струва бая пари. Най-накрая взеха, че ми го доставиха – едно такова тефтерченце – мъничко, и луксозното му беше сигурно, че е розово.

Но като се замисля, аз съм наистина късметлия и то не че спечелих нещо от лотария, а че живея сред такива хора – един голям, голям кръг приятели в един ВИП-квартал от панелки.

Tweet