Tweet

Съдебно заседание

Автор: Дияна Цветкова » Назад към всички фейлетони

-          Внимание! Станете прави! Влиза съдът!

Достолепният съдия Искрен Ялънов тържествено влезе в съдебната зала и застана зад тъмната, масивна катедра. Той бавно намести солидните си очила с рогова рамка, с което си придаде още по-голяма важност. После прикани хората в залата да седнат, удари с чукчето и обяви началото на делото  между ищцата Надежда Горелска и ответника Паскал Мишев. Беше прочетено съдържанието на подлежащия на обсъждане казус:

„ Вечерта на 20. 12. 2012 година съпрузите Надежда Горелска (жалбоподател) и Паскал Мишев (ответник) посещават местния бар послучай отбелязване на Коледните и Новогодишни празници. Ищцата твърди, че при пребиваването им там, съпругът й е накърнил семейната чест, престъпвайки моралните норми на поведение и благоприличие.”

След изслушване пледоариите на двамата адвокати, беше дадена думата на  спорещите в конфликта страни:

-          Призовавам свидетелката Надежда Горелска да обоснове своите мотиви за съдебния иск.

Жената зае свидетелското място и напълно уверено започна да разказва:

-          Уважаеми господин съдия, вечерта на 20 декември със съпруга ми отидохме да се почерпим като за последно (нали на 21-ви щеше да свършва светът…) Седнахме, поръчахме уиски, ядки и всичко беше нормално, докато на моичкият не му се допуши. Нали вече паленето на цигари в затворени помещения е забранено, та той излезе навън. Малко след него от съседната маса  станаха две, фриволно облечени, дами и също тръгнаха навън с цел да пушат (вървейки, едната извади от чантичката си кутия с цигари). После другата се върна обратно на масата, а пушачката остана навън. Търпеливо изчаквах прибирането на съпруга си, но той и въпросната жена се забавиха. В продължение на целия ни престой в бара, това действие се повтори три пъти. Излезеше ли съпругът ми, онези двете също го следваха. (Единият път, май беше обратно – той тръгна след тях …)

-          Дотук не виждам нищо обезпокояващо – коментира адвокатът на съпруга.

-          Така е – отговори госпожа Горелска. – Аз също не обърнах кой знае какво внимание на тази постъпка. Проблемът дойде тогава, когато след прибирането ни в къщи, на гърба на неговото яке забелязах, прогорена от цигара, дупка. Значи някоя от тези жени го е прегръщала, паднала е пепел от цигарата й и е съсипала  якето …

В този момент от мястото си скочи зачервилият се господин Мишев и ядосано кресна на жена си::

-    Как може да си въобразяваш подобни глупости?! Господин съдия, моля Ви се! Та тя напълно се е побъркала

-    Успокойте се и седнете на мястото си! Когато дойде време, аз ще Ви дам думата – строго нареди съдията.

Госпожа Горелска трябваше да отговори на няколко доуточняващи въпроса и след това думата беше дадена на съпруга й:

-          Разкажете, според Вас, какво се случи вечерта на 20 декември тази година!

-          Господин съдия, – разпалено започна мъжът –  фактите са съвсем различни. Първият път, когато отидох да пуша, наистина навън бяха излезли няколко човека, но аз не съм разговарял с никого. Когато се върнах в бара, съпругата ми беше седнала пред един от игралните автомати на заведението и се забавляваше.

-          Че няма да стоя сама на масата (като кукувица) и да скучая, я – промърмори от мястото си жената.

-          После, когато излизах, – продължи Мишев – не беше само заради пушенето. Първият път беше, за да преместя колата на паркинга пред заведението. Видях, че се освободи място, а аз бях паркирал на съседна улица и тогава я прекарах наблизо. Вторият път отидох до тотото, за да пусна фиш. Отново джакпотът беше станал повече от 1 милион лева, а госпожата е алчна за много пари и обожава подобни игри. Все си мисли, че ще спечели …

Любопитството на съдията се засили. Той беше разумен мъж, но някъде дълбоко в себе си таеше едно страстно пламъче на афинитет към хазартните игри. Тайно симпатизираше на жената, затова се обърна към нея с мек и разбиращ глас:

-     Вие какво ще кажате по така поднесните факти?

-          Дали харесвам игрите на късмета или не, си е лично моя работа. Въпросът не е в това! – Изправи се заплашително Горелска. – Нека да отговори за якето! Как ще обясни тази дупка?

-          Сигурна ли сте, че прогореното място е направено точно от тези жени, а не е от предишна дата? – Попита адвокатът на ответника.

Жената остана изумена от този въпрос:

-          Разбира се, че съм сигурна! Якето е съвсем ново, тогава Паскал го облече за първи път.

-          А може ли да се касае за фабричен дефект? – Продължи да упорства адвокатът.

-          В никакъв случай! Винаги, когато купувам нещо, го оглеждам от всички страни. Абсурд! – Негодуваше обвинителката. – Искам развод и парично обезщетение!

Паскал Мишев вдигна ръка с молба да му дадат думата. Съдията разреши да говори.

-          Спомням си, че когато излизах тогава навън, съседът режеше някакво желязо с флекс. Аз отидох наблизо, за да видя какво прави и вероятно някоя искра ми е прогорила якето. – Търсеше извинение мъжът.

-          Как ли пък не! – Продължи нападанието си разярената жена. – Такава голяма дупка – от искра?!

-          Ама нали якето е шушляково? – С надежда в гласа се опита да контрира Мишев.

-          Какво като е шушляково? – Не се предаваше Надежда. – Дупката си е дупка.

Съдията стана от стола и видимо раздразнен обяви:

-          Съдът се оттегля на съвещание! Присъдата ще бъде произнесена след два часа.

Ялънов чукна по катедрата, с което сложи край на заседанието. Тежко и важно излезе от аудиторията. Всъщност той съвсем не беше наясно в чия полза да отсъди спечелването на делото. Ако ти, драги читателю, си съставил свое мнение по горния казус, помогни за разрешаването му, като натиснеш бутона “Like” по-горе! Съдът ще се съобрази с твоето мнение.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Tweet