Tweet

По Хамлетовски

Автор: Дияна Цветкова » Назад към всички фейлетони

 

Пролет е. Слънце. Седя си на припек до пластмасова масичка в градинката пред близкото барче, пуша си и си мисля.

- To be or not to be! Да бъда или да не бъда? Защо съм аз – тук и сега? Защо е тя? Защо съм втренчил поглед в нея и каквото й мисля .. Как искам да е при мене! Как изгарям от желание да я стисна!… Как да й …

Ега ти’й този мой късмет!… Такава огромна вселена, с милиарди галактики, с още толкова звезди и планети, от толкова милиарди години … А аз да се родя точно тук – на земята. Да порасна на земята, да съм тук и то сега, в този момент и … да я срещна. Защо не се пръкнах в Занзибар, в Кения или не знам си къде, а именно тук, в България? Защо не съм черен, жълт, червен? Защо съм точно в този град, точно на тази улица и точно на този номер? Защо съм аз? Защо съм сам? Сам, до тази маса и с тази чаша бира? Не, не съм сам, тя ми прави компания. Защо точно тя?… Защо от милиардите гадинки на света да бъде точно муха? Защо точно тази муха? Защо от всички места в безкрайното небе да попадне точно в моята чаша? Защо всред огромното количество молекули на бирата ще трябва да изпия точно тези, на мухата? Защо?

Е, няма да стане! Стига игрички! Стига късмет!

Хванах я между устните си, стиснах я, взех я с пръсти и сега ще я хвърля. Отдалече, към кошчето за смет. Ако сервитьорът има късмет, тя ще попадне точно там. Ако ли не … аз не съм виновен.

 

 

Tweet