Tweet

Викахме му ”Безкъсместко”

Автор: Васил-Никола Мирчев » Назад към всички фейлетони

 

           Всяка божа вечер към седем часа се събирахме с компанията  в „Авангардното” (или Аванта-гардното). Да си призная, ние, посетителите, бяхме тъжна картинка. Кажи- речи, цялата човешка жалост на Вселената бе събрана тук на това място.

Най-много от всички ни се жалваше Пенчо, който гасеше фас след фас, докато разказваше нещастията си. Животът му бе като онзи стар анекдот за човека, купил кашон цигари „Лъки Страйк” за приятелите си, за да почнат да му викат „Лъки”, но когато изгубил кашона всички започнали да му викат „Кашона”.

- Че от къв’ дерт ми е тая диплома ?! – пенеше се Пенчо – Четири години следвах за безработен! И за к’во ?!? Пазарът върви към окрупняване. Ама, като ми предлагаха на мене хората работа, аз не. С изкуства ще се занимавам. На ти ся изкуство – нито стаж, нито шанс, да ме вземат на работа !

- Хубаво, де – прекъсвам го аз, пиейки вече трета бира – Нали чичо ти беше някъв’? Нали сте от фамилия…
- Те малко се посмениха фамилиите. Чичо ми  вика „Иди в Съюза – те там ще те уредят”, вика. – продължава Пенчо. – Помотах се още няколко месеца – нищо. И хоп право към съюза. Да ти кажа честно, представа си нямам каква е идеята на тая институция. Едни олющени стени, едни офиси, от които лъха на соц.

- Добър ден! – поздравявам аз и подавам документите – Тук съм за членство.
- Членство ли? – отвръща ми тя – Ама да знаете, тя, гилдията, много трудно приема.

- Ама аз имам препоръка от…
- Вие хубаво имате препоръка, ама така, като ви гледам, нямате CV. Никаква творческа биография! Гилдията няма да ви приеме. Може да пробвате в другата гилдия, там е по-свободно, ама те не се обичат много помежду си…
- Вижте … – прекъснах я – Нали тука предлагате  конкурси, субсидии? Казаха ми, че има обявен някакъв конкурс за дебют. Да ми се отпуснат пари, пък после, като си завърша проекта, да стана член на съюза с него.
- Предлагаме, но на вас най-вероятно няма да отпуснат субсидия.
- Как така?
- Не сте член на съюза. Те дават само на членове…
Пенчо запали поредна цигара и ме погледна като бито куче. Сякаш аз можех да му помогна с нещо.
- Кръгова логика – отвръщам аз и го тупам по рамото.
Опитахме  се да го успокоим.  Аз му разказах как на Коледа ми откраднаха портмонето, но ме контрира с една още по-тъжна история. Другият му чичо, който двадесет години пускал тото с едни и същи числа, eдин ден решил, че това не води до никакъв резултат и решил да ги смени с рождената дата на Пенчо. Разбира се,  в същият ден се паднали числата, които чичото пускал в продължение на двадесет години.
Тъжно ни беше за Пенчо, но нямаше какво да му кажем. Една друга вечер, Пенчо дойде съвсем съкрушен. Намерил хубава работа. Но не щеш ли, решил, че трябва да покаже характер и независимост и разкритикувал един от проектите. Направил го на пух и прах. Този проект бил на сина на шефа. Пенчо бил освободен от работа още на следващият ден. Така ние му лепнахме прякора „Безкъсметко”.
Пенчо не идва в „Авангардното” вече, тъй като за негов „късмет” забраниха пушенето. Редовен клиент останах само аз и скоро затвориха заведението.

Tweet