Tweet

Кифла с късмет

Автор: Тодорка Консулова » Назад към всички фейлетони

Всички сме чували поговорката: ”Роди ме, мамо, с късмет, па ме хвърли на смет!”

Родих се в България.

До тук с късмета!

Не, че не пускам от време на време по някой лотариен фиш, но играя само за забавление. Тази седмица използвах рождените дати на мъжа и на детето. Но аз не разчитам на късмета да разреши проблемите ми.

Пък и парите не са всичко.

Семейството е най-важно, а другото е само фон.

Намерих си добър мъж. А тази порода вече e на изчезване. Много ги познавам хората. Просто ми се удава. Ако исках, можех да стана психолог.

Мъжът ми не е образован, но това, че някой зубри някакви си там неща, далеч не е доказателство за интелигентност. Така де, Марчето всеее се хвали, че се е омъжила за лекар. Не мога вече да понасям, начина по който си придава важност.

Една хартийка ли определя кой има акъл?

Мъжът ми не е хубав, но аз не обичам красавци. Хич да не ми се мярка пред очите Брад Пит! Всичките ми бивши бяха големи чаровници и вече не искам да чуя за стройни, атлетични момчета с трапчинки.

Мъжът ми не е и висок, но аз си го обичам. Пък и така съм свикнала с него, че не мога да си представя да остана сама дори за ден.

Преди, с него бяхме всеки ден по кафенетата, а всяка вечер по чалгатеките. Сега все е уморен. Много работи, за да издържа семейството, особено откакто ни се роди детето.

Вече не помня от кога не съм ходила на дискотека…

Мина цяла вечност.

По цял ден бих скучала пред компютъра у дома, ако не бяха приятелките ми, с които всеки ден сме на кафе. Когато ме няма, мама гледа нашия малък мъж, който нарекохме Александро. Звучи модерно и някак интернационално, нали?

Какво да ви кажа, имам слабост към мургавите, мускулести, синеоки италианци. Обичам мъжът да е кавалер, но в някои ситуации, той трябва да бъде и пич.

Александро е много умен. Превъзхожда всички деца на неговата възраст. Само класната му все се заяжда с него. Вчера му писала двойка по български. Писна ми вече от тая злобна стара мома! Все тормози момченцата и ги обижда, но аз няма да позволя на овца като нея да мачка сина ми.

-Нищо мама, на теб български не ти трябва. Нали вече сме Европейци!

Днес, също щяла да го изпитва и като разбрах вместо да го закарам до училище, го взех с мен в Мола.

Нека да се потопи в истинския живот, а не да стои цял ден затворен в една стая. Пазарувахме, хапнахме пасти, видяхме се с приятели. Общувахме и се забавлявахме. Това е животът!

Прибрахме се привечер и мама ме изгледа укорително.

Нищо не каза.

Аз вече съм голяма и сама взимам всички решения. Мама и татко не ми се бъркат, защото с мъжа ми сме самостоятелни. Отделихме се на горния етаж. Родителите ми са на долния, а баба и дядо живеят на партера.

Хубаво си живеем.

Дори мога да заявя, че сме щастливи…или поне трябва да сме щастливи.

Знаете ли… вече става късно. Мъжът ми ще се чуди какво ли още правя на компютъра. Ще започне пак да ми опява, защо не съм си изтрила профилите от сайтовете за запознанства.

Тук, някакъв пич пак ми е писал. Твърди, че отдавна не бил виждал толкова естествена красота. На мен колко хора са ми казвали, че мога да стана модел! Можех и в университет да уча. Можех ако искам и работа да си намеря. Но избрах да се посветя на семейството си, защото то е най-важно на света.

Момент…сега се теглят числата от тотото.

Трябва да си лягам, защото утре имам много задачи: да закарам детето на училище; да се видя с Марчето; да си събера багажа и да подам документи за развод.

После хващам първия самолет за Италия.

Сбогом България!

Тук щастие няма.

Нещата не вървят между мен и мъжа ми.

Чао Италия!

Чао Италианци!

Започвам на чисто в страната на мечите ми и с милион евро в джоба. Всичко друго ще се подреди.

С толкова пари, как може човек да не е щастлив?

 

Tweet