Tweet

Урок по български

Автор: Георги Мерджанов » Назад към всички фейлетони

Наскоро един приятел чужденец ни име Боб, ми се оплака пред кварталната кръчма:

- Нещо с българския не ми се получава.  Хората като че ли не ме разбират. Вчера поръчах ново канапе и казах: „Искам най – мекото!”, а ми доставиха едно, удобно като джанта на пикап.

Докато Боб споделяше мъката си, задържа вратата на няколко красавици, които го подминаха, навирили нос от вниманието. Това още повече го потисна:

- Миналата седмица поставих табела на входа: „Моля, не лепете!” и още на другия ден беше покрито с всякакви обяви.

Бърз като охлюв, сервитьорът дойде да ни вземе поръчката. Боб беше категоричен:

-          Най – вкусното!

И докато сервитьорът изброяваше гозбите, останали непродадени от предния ден, на мен ми просветна къде точно бърка Боб.

- Боб! – казах аз – Знам какво си пропуснал от уроците по български. Чувал ли си някога за урочасване?

Боб ме погледна със светналия поглед на африкански изследовател, зарадван от факта, че туземец иска от него съвет за лов на носорози.

- Да! Магия от завист за много лош късмет.

- А знаеш ли как можеш да се предпазиш от уроки?

- С червен конец, яйце на челото или драка, зашита в дрехите…

- Браво! Но най – ефективният метод е като просто не предизвикваш съдбата.

- Че това възможно ли е? – учуди се Боб.

- Разбира се – отвърнах му аз – Не се ли сещаш какво казват на бебетата: „Пу-пу-пу, да не ти е уроки! Какво грозно бебе!”

- Искаш да кажеш, че не трябва да наричам нещата с истинските им имена? – произнесе бавно думите Боб с презрението на доцент, обсъждащ курсова работа на първокурсник. – Не вярвам!

- Не вярваш! Просто опитай!

В това време, с ленивата походка на гепард, дебнещ жертви в саваната, до масата се появи отново сервитьорът.

- Нещо за пиене?

- Какво поръчват най – малко?

Сервитьорът, врял и кипял, веднага се усети, че може да направи голям удар и показа най – скъпото уиски, а Боб го поръча.

- Добър избор! – похвалих го аз.

- Не е голяма работа. Прецаках се с парите.

- Пробвай тогава с онази надутата красавица – предложих, посочвайки момичетата, с които се разминахме на вратата.

Боб пробва. Красавицата се обърна, готова да изслуша пиянските му обяснения, но съвсем не беше подготвена за подлия удар по кръста, който й беше подготвил:

- Извинете, но вие сте най – грозната жена, която съм виждал!

Естествено, отнесе плесница и се върна ядосан.

- Не работи!

- Почакай! – казах му аз.

И наистина, след няколко минути до Боб седна едно момиче от компанията:

- Може ли? – а на ухо му прошепна – И аз мисля, че тя е много грозна. Какво пиеш?

- Някакъв евтинджос! – бързо включи Боб.

Девойката веднага се усети, че този трябва да е бая от сой, щом вика на това скъпо уиски „евтинджос” и веднага си изпроси чаша, а после и нова бутилка. А сервитьорът, носейки поръчката, не можеше да се нарадва на късмета си с такъв клиент и се почувства длъжен да му направи една услуга:

- Не яжте от руската салата! – поверително прошепна той на Боб.

И така – за една нощ с подходящ урок, Боб се научи да говори български. Сега си е съвсем нашенец. Като го срещна, демонстрира перфектна граматика:

- Много съм зле, брат!

Стане ли дума за политика, произношението му е безупречно.

- Всички са крадци и мошеници!

А във футболните теми блесва богатият му набор от метафори:

- Ще бием, ама като цъфнат налъмите!

Сподели ми, че и писменият му български се е подобрил – сменил надписа на входа с „Място за лепене!” и оттогава обявите са навсякъде другаде, но не и там. А най – хубавото е, че покрай урока се сдоби и с гадже. Е, те често се карат и се наричат с обидни имена, но за един експерт-лингвист като мен е ясно – те много се обичат, но просто ги е страх да не ги урочасат.

 

Tweet