Tweet

Игри на късмета

Автор: Павел Георгиев » Назад към всички фейлетони

- Колко пари искаш, за да ми пуснеш фиша, ще искаш ли процент от печалбата?-попита шеговито Младен.

-Нищо не искам.-отговори малко засегнато Вальо – нали сме приятели, а ти нямаш време да го пуснеш сам. – каза Вальо  и взе фиша от ръката на Младен. Фишът  беше попълнен и готов за игра.

Навън беше хубав ден  и слънцето светеше ярко. Подухваше лек ветрец ,който разклащаше клоните на дърветата. Вальо  тръгна по улицата.  Направиха му  впечатление минувачите, които бяха забързани, всеки по своите задачи, но това, което му направи най-силно впечатление бяха  тълпите,  които бързаха да подадат фишовете си. Имаше голям джакпот, който беше събудил апетитите. Валентин вървеше леко и му беше ведро на душата,той изпълняваше приятелски жест и се чувстваше чудесно.Скоро наближи  пункта и влезе вътре.Изчака търпеливо на опашката и пусна фиша. Върна се по същия  път и влезе в общежитието. Младен се беше прибрал и очакваше с усмивка приятеля си.

-Всичко наред ли е?-попита той.

-Да пуснах го и можем да очакваме голямата печалба.

-Какво би направил ти ако я спечелиш?

-Мисля,че бих правил разнообразни неща, но най вече бих вложил пари в някоя справедлива кауза – каза Младен.

-Благотворителност,  а? И ти стана майка Тереза – отвърна Вальо.

-Моите мечти са по-смели, ще тръгна ,накъдето ме призове съдбата и сърцето ми, разбира се.-каза Младен.-А сега да учим, изпити ни чакат.

Минаха няколко дни,през които двете момчета здраво залягаха над уроците и мечтаеха за невероятната печалба .

-Ще провериш ли фиша? Резултатите вече са излезли, а аз нямам време да отида до пункта, тъй като имам работа в града.- попита Младен.

-Разбира се.-отговори Валентин. Скоро стигна  до пункта  и след като изчака реда си,той подаде фиша на касиерката, която го погледна и му каза:

-Печелите суперджакпота. След това обясни на момчето, какво трябва да направи, за да си вземе печалбата.  Очите на Валентин светнаха и вътрешно се радваше,че вече е богат. Той се прибра и срещна Младен на вратата, който тъкмо се прибираше.

-Какво става?-има ли някакво развитите по печалбата, наша ли е?- попита Младен.

-Не, няма нищо, нищо не печелиш – каза Валентин.

-Добре – каза Младен и хвърли дрехите си на леглото и седна да учи.

На другият ден Валентин реши,  че трябва да отиде до фризьорския салон, за да си направи нова, отговаряща на положението му прическа. Валентин седна на стола и остави дрехите си във фоайето, като в сакото му остана печелившият фиш.

Младен се погледна в огледалото и без много да му мисли, реши, че косата му е твърде дълга и готова за подстригване и реши да догони Валентин, който и без това си беше забравил мобилния телефон. Видя, че Валентин вече е на стола и го подстригват. Младен реши само да пусне телефона  в джоба на сакото на приятеля си, което висеше на закачалката. Без да иска, ръката му измъкна фиша, който той веднага разпозна. Зачуди се, защо ли приятелят му го е задържал, след като не печели и реши да провери в близкия пункт,  докато чака да му дойде редът за подстригване.

Истината го остави без дъх. Събра набързо малкото си багаж от общежитието и го напусна. През  главата му мина мисълта:” Аз щях да разделя печалбата си с Валентин, но той никога няма да разбере това…”

Tweet