Tweet

Дядо Гюрко

Автор: Мирела Лазарова » Назад към всички фейлетони

Дядо Гюрко от село Три уши беше много прибран човек. Никога не оставяше нищо ценно да му се изплъзне: я празна бутилка, я изхвърлена кутия от обувки: събираше всичко от улицата и нищо не изхвърляше от къщата си.

Дядо Гюрко беше весел човек по природа, но обичаше да крие природата си, зер някой му завидял, пък знае ли се … Затова дядо Гюрко все се вайкаше. Я кокошката не снесла, я доматите не родили трети път, я черни гарги твърде често прелитали  над  двора му и явно не вещаели добро.

Дядо Гюрко не беше религиозен в истинския смисъл на думата. Той в черква стъпваше само ако се наложи, ако някой умре, при кръщавка или при венчавка. Но това не му пречеше да провежда чести монолози с Господа. Молеше го за най-различни неща: да му помогне да подкове магарето, да не позволи да се вкисне виното, да помогне с ферментацията на зелето, да не го оставя да се търкаля пиян по улиците, шопарът да прехвърли двеста кила и т.н. и т.н. Но най-много и най-често дядо Гюрко обичаше да се моли за печалба: „Моля ти се Господи, нека да спечеля от лотарията”, молеше се дядо Гюрко всеки ден. Ставеше сутрин, отиваше да нахрани кокошките и почваше:”Моля ти се Господи, нека да спечеля от лотарията”. На  пладне дядо Гюрко сядаше да хапне една чорбица и пак почваше: Моля ти се Господи, нека да спечеля от лотарията”. Вечер, преди да заспи, пак го удряше на молба: „Нека да спечеля от лотарията, моля ти се Господи!”

Един ден Господ не издържа и викна:

-          Добре, бе Гюрко, дай ми шанс, купи поне един билет!

Tweet