Tweet

Фрауто

Автор: Георги Пеев » Назад към всички фейлетони

 В градеца всички й викаха Фрауто.

През далечната 1940 вятърът на любовта я беше довял в България млада, красива и щастливо омъжена за също толкова младия, обещаващ и заможен  инженер Липов. След края на войната комунистическата власт национализирала наследствените им фабрики  и имоти  в София и въдворила семейство Липови  в родопското ни градче.

В края на 70-те някогашната  Хермина фон Хохентал, беше достолепна вдовица, горда баба на трима внука и се препитаваше с частни уроци по немски. Беше  любезен, но непреклонен наставник, а възпитаниците й – нейни послушни поданици.

Висока и суха като тръстика, Фрауто говореше перфектен и дисциплиниран литературен български език, гарниран с тежък германски акцент, а  тембърът й  резонираше контра-алтово с никотиновата подкрепа на три кутии „Стюардеса” дневно.

Колоритната германка имаше комшийка – Милка, която по необяснима ирония на съдбата беше надарена с темперамента и габаритите на   своята съименничка от  прочутата марка шоколади. За разлика от швейцарския оригинал,  Милка не беше лилава, а подчертано червендалеста и отдавна прехвърлила млечната си зрелост жена. С Фрауто ги свързваше дългогодишно добросъседство и дружба , подсилена от общата им любов към турското кафе и Българския спортен тотализатор. Кафето го пиеха два пъти дневно, а тото го пускаха веднъж седмично в събота точно в 11 и 30.

В една такава, съвсем обикновена социалистическа събота, в която нямаше даже и съботник,  Милка и Фрауто с подпечатани фишове в ръка излязоха от тото- пункта. Внезапно Милка, екзалтирана като никога, рече на старата си дружка:

-         Хермина, имам предчувствие! Ако тази неделя ударя шестицата от тотото, от тези 20 000 лева веднага ще ти подаря 2 000!…А ти на мен ще ми дадеш ли същото, ако спечелиш?

Фрауто се закова на място от изненада.

-         Виж какво, Милка! – подхвана тя мило, но с глас, в който отекваше  благородната стомана от рицарските брони на още по- благородните й деди. –Как така да ти дам 2 000 лева, които първо: не се знае дали ще спечеля и второ: дори да спечеля, аз отдавна съм раз-пре-де-ли-ла до последната стотинка?! Извинявай, но пр-росто не съм те имала предвид!

Последното „р“ на Фрауто удари Милка като куршум от „Шмайзер“. Устрелена право в сърцето от този вероломен отказ, Милка проплака:

-         Така значи, Хермина! Не те е срам! Видя ли каква приятелка съм ти аз, а ти…а ти…-затресе се Милка като малеби и си тръгна без да довърши, обидена и жестоко наранена.

Хермина Липова от древния тевтонски род фон Хохентал остана абсолютно изумена насред улицата, а желязната й, необорима немска логика отчаяно търсеше  да открие поне зрънце рационалност в поведението на необяснимо  разсърдената Милка. Фрауто постоя още малко в размисъл, погледна кисело фиша в ръката си и се прибра натъжена.

След десетина дни жестокостта на Милка се сломи и турските кафета с Фрауто отново започнаха да се редуват със съботните им игри на късмета. Случаят беше забравен.

Годините се търкаляха. Светът бавно се променяше. Падна Берлинската стена, а у нас избухна демокрацията.

Фрау Липова беше застигната от мощна реституция и се прибра със семейството си в София.

В края на деветдесетте в градчето  се чу, че Фрауто се е споминала. Един ден на вратата на Милка се появи софийски адвокат. Някои му казват късмет, други съдба. Фрауто не беше улучила шестица от тотото. Получи я от съдбата. Старата германка  никога не беше забравила ирационалната, чисто българската обида на своята приятелка. И за довиждане, като последно намигане й бе завещала 2000 немски марки.!

 

Tweet