Tweet

Късметлия съм

Автор: Владимир Хаджииванов » Назад към всички фейлетони

Белите снежинки падaха бавно. Красиво. Бай Христо се замисли за миг и си спомни:

 -         Идват празници!

Моментално в главата му изникнаха характерните софри, близките, гостите и техните усмивки.

-        Пак ще има весело. Знам си аз. Както винаги.

Последната Коледа бай Христо имаше гост, който „ хич не обичаше огнената вода”. Ентусиазмът му се разпали с критиката към управниците, но речта му остана отчасти неразбрана, понеже езикът му беше надут като закиснат боб.

Бай Христо се сети, че приятелят му от казармата не пропуска да го навести със семейството си  за Коледа. Пък нали се явява и именик на празника.

-         Апартаментът е малък. Майка му стара…!

И бай Христо допълни псувнята, тъй както само ние българите си знаем – цветно. Чак драго да ти стане.

Тази година дъщеря му Елена беше известила, че ще гостуват със зетя за Бъдни вечер и ще останат ден – два.

-         Две семейства в малката гарсониера… Пък и парното е спряно заради неплатени сметки. А трябва да е топло!…

Изведнъж някой сбута стареца. Едно младо момче каза:

-         Сори, дядо, ти си на ред.

Изчезнаха трапезите, усмихнатите гости. Чуждият надпис на електрическа компания му напомни, че Елена е в Испания и не се е прибирала последните три години. Бай Христо наведе глава и кубинките му  го подсетиха за казармения му приятел – не беше идвал от години. Беше прекъснал традицията.

-         Следващият! – подкани служителката.

Бай Христо стана и тръгна към гишето да плати месечната си сметка за тока с остатъка от мизерната си пенсия. Винаги е стриктен. С остатъка от наградата за четиридесетгодишния си труд. Говореше на ума си :

-         Късметлия съм, че си плащам сметките, има и по-зле… Пък

и дъщерята може да ме изненада. За празника.

През прозореца се вижда зимната виелица. Красивите снежинки се гонят все по-бързо. Но бай Христо е вече затоплен от дрямката в салона…

Tweet