Tweet

Игра на зарове

Автор: Славена Захариева » Назад към всички фейлетони

Зарчетата тракаха в порцелановата чашка с изрисувани по нея огромни лилии. Трак. Трак. Трак. Мъжът ги разклащаше с деликатната си ръка, която се подаваше от ръкава на ушития му по мярка костюм. На показалеца му имаше огромен пръстен от стомана.

- Вижте, знам, че това вече го говорихме, но трябва да ви кажа, че индустрията наистина може да се развие чудесно с 5% повече – каза той с приятен мек глас, докато разклащаше чашката. – И това ще повиши имиджа на цялото правителство.

Трак. Трак.

- Не че няма да се съобразя с крайното решение, просто мисля…

Трак.

- Знаем какво мислиш – прекъсна до друг от мъжете около масата. – И това изобщо не ни е забавно, нали господа?

Кимвания.

- Много по-забавно – продължи вторият мъж – е да хвърлиш най-после проклетите зарчета.

Кимвания.

Трак. Трак.

Първият мъж също кимна и с отработено движение изсипа двете зарчета от слонова кост върху масата, която беше покрита с меко зелено кадифе.

Единица и двойка. Мъжът се намръщи.

- Е, нищо, догодина – изкиска се вторият мъж и протегна ръка към масата. Събра зарчетата и протегна ръка втори път, очаквайки чашката. Първият мъж му я подаде с кисела усмивка.

- Знам, че не ми стискате палци – каза вторият мъж, – но ако ще се преструвате, че стискате, сега е моментът.

Той също започна да разклаща чашката и зарчетата бясно заподскачаха. Трак. Трак. Останалите мъже и жени около масата пуснаха най-добрите си фалшиви усмивки. Отнякъде се появи келнер, който дискретно доля чашите с шотландско уиски, нагласи температурата в стаята и изпразни пепелниците от пепелта на пурите.

Вторият мъж дълго разклаща чашката, сякаш се опитваше да й направи магия. Трак. Трак. Най-после и той изсипа заровете на масата. Те се търкулнаха бясно и спряха на четворка и шестица. Мъжът се усмихна самодоволно.

- Мисля, че това трудно ще го биете.

- Боже опази – намеси се следващият играч, жена с писклив глас. – Само това остана, да дадем още 5% на глупавото образование. Какъв е смисълът? Кога електоратът се е впечатлявал от училищни програми?

Почти всички около масата бясно закимаха.

- Играта си е игра – сопна се вторият мъж. – Ако не успееш да хвърлиш повече, петте процента са си мои.

- Разпределянето на бюджета на държавата с игра на зарчета ми се виждаше доста по-добра идея, преди ти да почнеш да печелиш – изсумтя му жената.

- Всичко е една игра, какво се впрягаш толкова? Да не мислиш, че миналата година, когато тъпата екология удари дюшеш, бях щастлив? Всъщност май никой не беше, включително и екологията.

Всички се засмяха дискретно на шегата.

Жената взе зарчетата с облечената си в черна дантелена ръкавица ръка и изчака вторият мъж да й подаде порцелановата чашка с лилиите.

- Така е, правилата са си правила. Да видим.

И тя започна да разклаща чашката.

Трак. Трак. Трак.

Tweet