Tweet

Гише

Автор: Славена Захариева » Назад към всички фейлетони

 

- Добър ден.

Тишина.

- Добър ден.

Тишина.

- Извинете, казах…

Кратко ръмжене.

- Аз…

Тишина.

- Дали… Дали бих могъл да помоля…

- Добре, де, не виждате ли, че пия кафе в момента?

- Аз… Понеже, такова… Почивката ви за кафе свърши преди десет минути…

- Ами, иди се оплачи от мен. Късмет.

- Извинете, аз съм само за един печат.

- Какъв печат?

- Ами, ето тука. Вчера ме върнахте, защото дойдох двадесет минути преди края на работното време…

- Нямал си късмет.

- … и затова днес пак съм тук. Един печат, ако може…

- Ами, ще видим дали може. Дай да видя. Хмм… Не, тука липсва един документ.

- Не, виждате ли, вчера пак ми казахте същото и ме пратихте в стая 302, където ми казаха, че този документ не ми трябва.

- Е, как да не трябва. Трябва, трябва. Идете в стая 302.

- Да, обаче…

- Добре, де, не ме ли чухте? Не стига, че се занимавам с вас през почивката си…

- Ама вие не сте в почивка…

- …ами и ми спорите. Върнете се, като минете през 302.

- Извинете, но мисля, че ме разигравате.

- Хайде сега пък. Вижте, ако ще се държите нагло, ще ви помоля да напуснете.

- Не, аз… Аз ще се оплача от вас, извинете. Втори ден ме разкарвате.

- Ами, оплачете се. Шефът ми е в стая 305. И ми е чичо. Късмет.

- Как така чичо?

- Ами така. Чичо. Не знаеш ли какво е чичо?

- Да, ама… Това какво общо има?

- Има, има. Ще ти трябва доста голям късмет, за да се оплачеш от мен на него. Много по-просто е да отидеш в 302.

- Ама аз бях там…

- Хайде, гражданино. Наближава обедната почивка. Докога ще ми дишате въздуха?

- Ама аз съм само за един печат…

- Е, то всички тука са за това. Аз какво мислиш правя по цял ден? Подпечатвам. Стига да не липсват документи.

- На мен не ми липсват.

- А, липсват, липсват. Три даже.

- Как така три?

- Ами, така. Имай късмета да стоиш тук до обедната ми почивка и ще станат четири.

- Ама как така четири?

- Така, така, четири.

- Извинявайте, ама това е недопустимо. Ще се оплача на шефа… Не, на шефа на шефа ви.

- Късмет. Макар че няма да ти свърши работа.

- Как така?

- Така. Шефът на шефа ми му е братовчед.

- Кой е братовчед?

- Шефът.

- На кого е братовчед?

- Е, на шефа, де. Ти не ме ли слушаш?

- Слушам, ама не разбирам. Аз съм само за един печат.

- Нали ти казах – късмет.

- Защо само повтаряте „късмет”? Какво общо има късметът?

- О, има, има. Имам един колега, който само печати дава, ама ти не можеш да го уцелиш.

- Ама защо ми е да го целя?

- Че за да ти даде печат. За какво иначе?

- Ама нали и вие можете да ми дадете печат?

- Мога, ама няма. Защото ти липсват документи.

- Е как така – той може, а вие не можете?

- Ами, така.

- Добре, де, мога ли да дойда при него?

- Можеш.

- Кога да дойда?

- Е, аз ако ти кажа, то е все едно да ти дам печат.

- Ами, дайте ми, да му се не види.

- Не може. Нямате документи. Освен това съм в обедна почивка вече. Довиждане.

- Ама, извинете…

- Няма извинете. Нямате късмет днес. Довиждане.

- Ама, моля ви се, как така?

- Така.

- Добре, докога ви е обедната почивка?

- До 16:30.

- Но сега е 13:00 ч…

- Е?

- Ами… Добре, забравете. Отивам в 302.

- А, не се хаби.

- Защо?

- Те днес са до обяд.

- Ама как така, бе, хора?

- Ами, така. Нали ви казвам, късмет нямате. Къс-мет. Е, и печат нямате. Хи-хи.

- Добре, бе, какви хора сте вие?

- Хора като вас. Само че ние имаме печати, а на вас ви трябват печати. Това е разликата между нас. Знаеш ли какво е късмет? Късмет е от коя страна на гишето се намираш. Хайде, елате пак утре. Ама чак след като минете през 302.

Tweet