Tweet

Живот назаем

Автор: Камен Петров » Назад към всички фейлетони

Живот назаемЛяв крак, десен крак – опа! – разхлопана плочка… Ляв крак, десен крак – опа! – разхлопана плочка… Внимавай – черна котка! Внимавай – разтворена стълба! Внимавай – счупено огледало, разсипана сол, холерен вирус, пиян шофьор, скиминг устройство на банкомата!

Вървя си по пътя, говоря си наум като умопобъркан, и точно поради тази причина май се чувствам почти като оня хахо Джак Никълсън от холивудската боза „Колкото – толкова”, само дето не съм филмова звезда-мултимилионер и не живея в Ел Ей, а в БГ, 2012 година, колкото за Бог да прости, амин.

И тъй, вървя си аз от работа към дома, на всяка крачка внимавам с лявата половина на мозъка си разхлопаните плочки в центъра да не ми опръскат с кал единствените сносни панталони, а с дясната броя наум банкнотите и монетите в джоба на същите тези гащи.

- 20… 40… 110… 270… 445… 445 лева.

Лева, разбира се, няма да са евро или поне долари, я.

Вървя, прескачам дупки, разбити плочки и начупени тротоари, а мозъкът ми зацикля и щрака в най-древната хазартна игра на света, и това не е проституцията и оная там на тузарите в Лас Вегас, а играта на оцеляване, най-разпространената в България.

Пак са ми намалили заплатата, а все сме в криза.

Пак имам да плащам сметки, а още сме в рецесия.

Пак ми звънят от банки, кредитори и данъчни, а хонорарът ми не мърда нагоре, напротив – затъва все по-близо до дъното и тинята, и отчаянието, което в крайна сметка води единствено до скок от осмия етаж на непознат блок с незаключена входна врата.

Ще стигне ли заплатата и този месец?

Това е въпросът. Не онзи там, на разглезеното леке Хамлет.

Да платя или да не платя?

Ще мине ли номерът или не?

Ще ми конфискуват ли таратайката, стария телевизор и неработещата пералня или все още ги е гнус от тези бракми?

Дали в един момент няма да изляза на улицата и да започна кариера на клошар?!

Ето, това е въпросът, уважаеми господа съдебни заседатели.

Това е моята игра на късмета.

Всеки месец, на всяка заплата, на всеки падеж и на всяко закъсняло плащане.

Ще ни спрат ли кабелната, тока, телефона, телевизията, парното, водата, интернета?

Ще ме изритат ли заради наема и ще ме съдят ли заради издръжката?

Ще стана ли бездомник, ровещ в кофите за боклук?

Залагам си заплатата на 10 към 1.

Понякога губя, понякога печеля.

Понякога ме изритват, понякога ме съдят, понякога ми забиват просто един в носа.

Не се сърдя. Плащам си, мълча си, кротувам.

Хазартът на живота е това, не са ти момичетата на късмета.

За да поддържам хазартния дух жив, влизам във все нови и нови комбинации, на които би ми завидял и самият Остап Бендер.

Ледът се топи, приятели, ледът се топи!

Топи се, обаче друг път!

Топят ми се финансите, нервите и спортният хъс – ето какво се топи.

Така че вземам нов заем да погася стария, нов кредит, да затворя предишния, нова ипотека, за да зачеркна старата, нови лъжи пред стари кредитори и нови извинения пред стари благодетели.

Няма какво да се лъжем – живот на заем е това.

Я мине, а не.

Това е положението и това е поколението.

Играем и днес най-старата игра на късмета на Света.

Каквото и да ми говорят курвите и лекетата, които висят в бинго залите.

Заложил съм живота си и ще играя до край, защото – кажете ми, уважаеми господа съдебни заседатели, има ли по-голям залог от този, и има ли печалба, по сладка от тази, когато с едномесечна заплата успееш да погасиш всичките си борчове и да почерпиш жената и щерката с по един сладолед.

Че и да ти остане ресто…

И да не ти го вземат и него…

 

Tweet