Tweet

ПРЕДИ ВЕЧЕРЯ

Автор: Симеон Христов » Назад към всички фейлетони

Преди вечеряНеприятен звън вгорчи аперитива ми, защото можеше да носи само беди: домоуправител, гневен съсед или навлек. Жена ми естествено се ослуша и аз, както винаги поех огъня. Тихо отворих външната врата, плъзнах се по стената към решетката, дето прегражда площадката и се стаих. Бях благодарен на това съоръжение, защото спираше натрапниците на почтително разстояние от крепостта ми. Лъхна ме букет от непознати благоухания и щом в крайна сметка надникнах, ги видях: четирима хубавци, от тия дето ходят по централните улици с костюми и ранички, подават ти разни книжки и искат да отведат сестра ти, ако може заедно с приятелката й отвъд океана. За тяхна беда бяха избрали лош момент: никой нямаше право да ми прекъсва аперитива.

- Здравейте, момчета! -  обадих се злъчно.

- Добар дан! – заговори първият на приличен български. – Днес дошъл ваш голям късмет. Ние носи светлина и ако има у вас млади жени, иска даде!

„Знам аз какво раздавате!” – си мисля наум и понеже съм наясно колко дълго могат да говорят тези хора, взимам инициативата. Възпитано отговарям:

- Изпуснахте ги, момчета. Преди месец братовчедките ми заминаха за Португалия. Разминахте се.

Защо трябваше да им казвам, че всъщност са там за беритбата на фасула.

- А други няма ли? – пита и той възпитано. Явно е предводителят им, защото е най-висок и с тая зализана руса коса прилича на кинозвезда.

- Жена ми е вътре, ама не става за вас. – правя си майтап. – Не понася конкуренция и ще ви донесе само беди.

Започвам да усещам втвърдяване на погледите отсреща, ама решетката ме пази. Отворите са малки, а преградите от шина – тройка. Досещам се за стопленото вече питие, за вехнещата салата и гневът ми набира сили:

- Защо не се разходите към гарата. Там има хубави хотели, пълни са с красиви девойки и като бръкнете в раничките за някой долар, макар и за час ще станете най-великите мъжаги в света.

- На гарата значи? – отвръща праведният и чувствам, как му идва да ме удари  с нещо тежко.

- Точно така! – отстъпих с крачка назад.  – Няма да ви изпращам. – изрекох в изряден западен стил, но щом четвъртият се пъхаше в асансьора приложих трика на полицейските следователи и продължих. – Следващият път нека дойдат момичета: като вас  – млади и хубави. Знаете ми адреса. Като ме изпробват и одобрят, може да ме взимате със себе. И аз искам така: да ми орат  нивите четири – пет женици, да раждат през година, а аз после да пращам синовете по света за невести. Славно ще си живеем, брадъри!

Тръшнаха вратата и докато слабата светлина от прозорчето замръкваше надолу се прекръстих, покаях се, че съм пожелал толкова жени накуп, все пак съм православен и се затътрих към апартамента. Изтрих похотливата физиономия на огледалото в коридора, откъдето ме гледаше някакъв, с други – премрежени очи и превъртях три пъти ключа.

Жена ми въпросително ме изгледа, а аз неопределено махнах с ръка. „Ако поне веднъж бе отворила вратата, можеше да ти излезе късметът!” – ми беше на устата, докато не дочух вътрешния глас: „Само на нея ли?”

Tweet