Tweet

ИГРИ НА КЪСМЕТА 1

Автор: Георги Делов » Назад към всички фейлетони

Да ви кажа, всичко е късмет в този живот, или почти всичко…

Много хора чакат да ги споходи късметът, но той все не идва и не идва. Пък и тези, от чакалнята за късметчета, и те нищо не правят, за да накъсметят събитията. Нещо като стария виц за Дядо Господ, дето нахокал нахалника-кандидат-тото- милионер, че все го моли да спечели, и свещи пали чинно в църквата, но и през ум не му минава да пусне поне един фиш.

Друго си е да се задействаш и да започнеш да подръпваш дявола, пардон, късмета, за въздългичката му опашка.

Не, не е това, за което си мислите – игрите на Евробет или другите знайни и незнайни лотарии или телевизионни игри, в които щастливи бабички се разплакват от щастие, като спечелят стотина лева с отговор на свръхтрудния въпрос: „Как се нарича плодът, от който се прави компот от круши?”.

Май, май, все забравяте, че живеете в многострадална България от края на 20. и началото на 21. век. По тия земи, в тия времена, човешкият гений е изобрети други интерактивни игри на късмета, много по-интересни, много по-забавни и с много по-големи печалби…

В зората на демокрацията, например, царстваха едни взаимоспомагателни пирамидални образувания, обществени тумори, образно казано, дето група тарикати вземаха паричките на доста по-голяма група балъци. Регистрираш се, изпращаш пощенски запис на петима и чакаш да дойде твоят ред – и на тебе да ти изпратят пари още по-големи балъци от тебе. С други думи първо си балък, а после изчакваш да влезеш в лигата на тарикатите и да събереш пари от нещастни хорица, радващи се на прохождащата демокрация. Ама в лигата на тарикатите хич не е лесно да се влезе (както и наши футболни отбори „величия” все не могат да влязат в шампионската лига на Европа). И, както е в живота, така се получи и с тази игра – балъците си останаха убийствено мнозинство. Изобщо нещата тръгнаха към пълен провал при първата демократична игра на късмета – едно неосъществимо перпетуум-мобиле.

В друга игра на късмета пак особи от отбора на тарикатите джуркат несретници – пияници, клошари, неграмотници или луди (дето няма какво да им вземеш, освен парцалите по тях и фургона, в който живеят) – и ги теглят като топки от сферата на късметлийска игра. Който се падне – всичките са печеливши и стават за нови горди собственици на кухи фирми с огромни задължения. Друго си е интелектът – няма какво да чакаш печелившите числа. Тук първо печелиш, след това играеш, пък после – който иска, да плаща…

В по-мъдрите години на демокрацията геният на нашенеца достигна своя връх – играта на късмета „Източване на ДДС”. Тук не е шега да играеш, трябват познания, трябват схеми – като при прогнозите за мачове. При футбола помагат жълтите вестници – като хрътки надушват кой играч къде се напива, каква фолк дива или плеймейтка върти и каква контузия на краката и мозъка има. А имаш ли това познание е детска игра да познаеш и точния резултат от мача, и ударите към вратата, и дузпите дори. С играта „Източване на ДДС” не е така – информацията е малко и сам трябва да си я осигуриш, пък и да действаш – на полицая да дадеш, на данъчния, на съдружници, на прокурор и съдия (в краен случай) – залагаш и чакаш. Но си заслужава – печалбите са големи.

Такива ми ти работи, многострадална Българийо! Май е време да кандидатстваш за званието „държава казино”. И от Гинес пари могат да се изкарат, да не говорим за националната слава…

 

Tweet