Tweet

ДЖАКПОТ от “Игри на късмета”

Автор: Елена Георгиева » Назад към всички фейлетони

Мъжът   ми   Марко запя: “ Мятало  е  Лееенче  химикал. Мятало и  замятало, ала  не спечелило, щот и шесттеее задраскало” Заведох го на психиатър. Докторът ме попита:

- Как се държи в леглото той и колко време продължава секса ви?

- Като си легнем и мъжа ми запява  друга песен, пак по негов текст “Мятал е Марко достойнство”Секса ми с него трае десет секунди. Как ще го лекувате,  докторе?

- Лесна работа! С един акт, за превишена скорост! – каза докторът и се почеса по тва.

През   отвореният   прозорец, слънцето  нежно  ме   гали  с лъчите си. Обаждам  се на децата си и те чуват песента на баща си…Моля ги на никой да не казват.Те  дотърчават  за  нула  време. Гледат числата, тиража, всичко е точно. Озарени са от щастие… Вдигат ме   във   въздуха   и  ме  подхвърлят, та  чак до тавана. Изтърват ме! Удрям се в ръба на масичката   и   двата  ми горни моста отиват на кино. Оставам с двата предни зъба, като баба Яга. И  тримата  се  държат  за  коремите  и  се   хилят…”- Ех, пак  ще   клеча   пред зъболекаря. Те   без   да   искат   ли ме изтър…. !”Звънеца прекъсва мислите ми.  Зетят пристига. Снахата и тя. Идват внуците. Всички ме разбират, без думи.

- Маминко, съпругът ми на никой няма да каже! – успокои ме дъщерята.

А   зет  ми   весело   подсвирна  с  уста  и рече: “- Казах на един  приятел! пак подсвирна и продължи  Утре ще ме питат, ачба откъде имам кола за сто хиляди, хотел и дворец с  джакузи! “и отново подсвирна с уста.

Благодарих  на Света   Богородичка, че  дъщеря ми ще си живурка  весело с него. Пак се   звъни. Бяха  на   баба   Каля   шуренайката,   и   баджанака на баджанака, на  Рада на доведеният й  брат  Спиро. Звънеца не спира да звъни. Гледам братчеда  Калчо довтаса.  До   него   се   мъдри   и  домоуправителят   с   три клюкарки от входа. Поднася ми жълт минзухар   с   две   звучни целувки по бузите, но не се задоволява с това и  ме опипва по дупето! Усещането е невероятно! Та той  ми вика:

- Еличка, всички  от   входа  се радваме за тебе и току-що на събрание решихме да не ни даваш пари на ръка, а да вземеш да платиш за санирането на блока.

Вечер е. Звездите   надничат   през  прозореца, а  луната   ми  се  усмихва,  доволно и щастливо! Цялата рода, познати   и   непознати   идват, да искат пари от мен.Внукът  ми ги  записва  в една  тетрадка   и   те   си   тръгват  задоволени. С незадоволените,  кучето Майкъл  се справя  в коридора. Оставаме само – аз , децата, внуците и Марко.

- Три милиона ми  стигат!  На   всеки  от  вас давам по 400000.00 лева.Утре сутринта  тръгваме за  София, за  парите! – казвам аз и търча до тоалетната.

Крия   фиша   на  сигурно място, под  капака на клекалото. Моят, никога  не го вдига.

Вечерта,  цяла нощ валя дъжд и аз спах, като къпана. Сутринта една гръмотевица  ме събуди   и   аз   ококорих очи!  Гледам!  Марко го няма, заедно с фиша…Стаите, мама -мио…!    Мисля    си: “- Тръгнали    са    без    мене!” Връщат  се! Откраднали  са фиша. Полицията е вдигната на  крак и акцията с кодовото име  “Крадецът на фиша”  върви  с пълна сила. В интернет,  новината  обиколи света. Фотографи   са   се   накачулили   по   секцията и ме карат, да се усмихна. Хиля се! Те   се  превиват от смях  и не  могат да ме фокусират. Журналисти   ме   питат,  какво   ще  правя с милионите? Преди да отговоря  братчеда  Калчо влезе, като хала.Той смачка фиша и ми го натика насила на мястото на левият ми  мост. Усмивката ми се изкривява.

- Лъж-лъж- лъж     ки-ки- ки     ня-ня-ня !    Фи-фи-фи ,   ша-ша-ша  ти  е  ста-ста-ста-ррррррррррррр! – запелтечи братчеда ми за първи път в живота си.

Сега   всички,   които  се   записаха  в  тетрадката   по  време  на  репетицията , която направих , за спечелването ми на джакпота  в “Игри на късмета”,  направо ме псуват. И колкото   повече   го   правят, толкова  по- харно  ми  става!  И,  ако утре “-Дай Боже аз, да спечеля  джакпота”, никой   няма    да  ми повярва!   Няма , нищо   по-хубаво от, туй да спечелиш милиони и никой да не ти вярва!

Tweet