Tweet

ДВОЙНО ЗАЛАГАНЕ

Автор: КЯШИФ ЮМЕР » Назад към всички фейлетони

         Младият  инженер от планирането Д. Каймаков  отново провери изчисленията си  и там където се налагаше, направи необходимите корекции. Докладът му бе прекрасен! Залагаше на този доклад, от който зависеше кариерата му. Оставаха му броени минути, точно в три часа трябваше да бъде  при шефа си на доклад.

         Рязко отвори вратата  и с ускорена крачка излезе в коридора, но точно по това време Сакъза от ВКИ бързаше  за аварията, станала  в южния квартал на града. И стана нещо нежелано! Двамата се сблъскаха. Удариха си главите една в друга, като по неписан закон пострада по-учената глава. Д. Каймаков беше загубил съзнание и спешно бе откаран в Бърза помощ.

- Няма никаква опастност за живота му- лекарът поускои уплашените му колеги – но все пак за известно време ще го държим под наблюдение в отделението ни.

След десетина минути младият инженер започна да чува разтревожените гласове на хората. От миризмата на лекарствата, носеща се из стаята, Каймаков стигна до извода, че е в болница.  Вече се сещаше за случилото се, но продължаваше да разсъждава със затворени очи.

Колегите му, по указание на лекаря  го посещаваха  един по един .

Пострадалият инженер долови миризмата на  одеоклон за след бръснене и  без да  отваря очите си, той позна по нея заместник директора на отделението им Халваджиев.

- Хайде, млади човече, оздравявай по-бързо!-каза той и излезе.

После позна и Кривошиева от счетоводството. Нейният парфюм беше както винаги “Бурбери”. “Нина Риджи” беше на секретарката Стефка. Иванов от кадастрото го посети с  парфюма си “Арамис”. “Ескада” е на шофьора на шефа, но тука сбърка, парфюмът беше на новият им колега от отдел пласиране. Мекия и фин аромат на ”Альор дьо шанел” влезе в болничната стая заедно с инж. Пилева, а пък парфюмът “Фаренхайт” на Камбуров от снабдяването за дълго време остана в  ноздрите му.

Каймаков  не  си отвареше очите. Играта на парфюми го забавляваше.  Но един  парфюм много го изненада. За малко да ги отвори. Не можеше да бъде! “Монт Бланк”- слаб полъх на орхидея и карамфил!  Този парфюм беше характерен за нея, за Маги. В началото на седмицата бяха се скарали с приятелската си, казаха си много обидни думи и то за нищо. Как можа!  Без това търсеше начин да й се обади и да й се извини. Не искаше да я загуби. Значи, си мислеше той, Маги като е чула за нещастния случай, веднага ми е простила и се затичала при мен. Сега наистина се увери,  тя го обичаше!

Младият инженер я усещаше. Тя беше тука, до него, около него.  Облачето от миризмата на нейния любим парфюм беше се надвиснало над леглото му. Искаше   мигът   да продължи вечно. Ще й се извини и ще поиска ръката й. Той я обичаше, освен това баща й е генарален директор на известна фирма. Какво по-хубаво от това! За момент се замечта за охолния живот, който го чакаше заедно с Маги! Беше в съзание, много добре знаеше, че не сънува. Ще заложи на  нея!  Маги е неговият фиш за големия удар. Когато я усети по-близо до себе си, без да отваря очите си, я хвана за ръката. Тя уплашено се задърпа.Той упорства, като този път успя да я хване по-здраво за лакътя й.

-  Маги, Маги мила, извинявай за оня ден! Искам да се оженим!

- Оставете ме, аз не съм Маги! Боли ме! Какво правите! Аз съм медицинската сестра на интензивното!

Но Каймаков не я чу, след плесницата, която получи от сестрата, той  наистина вече беше в безсъзнание.

 

Tweet