Tweet

Късмет мой, бленуван и сънуван

Автор: Бисера Дживодерова » Назад към всички фейлетони

Стефан Иванов си сложи очилата и започна да сверява записаните числа от жена си с тези от фиша. Рядко посещаваше тотопункта и винаги пускаше различни числа. Според него така имаше по-голям шанс да спечели. От първата колонка нищо. От втората – едно познато число. В третата имаше тройка. В четвъртата – „Не! Не може да е истина! Пет! Шест!!! О-о-о, ударил съм джакпота! Боже, само да не получа инфакт или инсулт!”

- Дочке-е-е, ела бързо в хола! – извика той.

- Какво има, Стефчо? Целият си се зачервил! – разтревожи се дотърчалата му половинка в живота.

- Богати сме, Доче, богати!

- Какво? Защо? – запелтечи вярната му спътница вече четвърт век.

- Ш-ш-ш! Тихо. Имам шестица от Тото 2.

- Ами сега? Какво ще правим, Стефчо? – ревна жена му.

- Ще си приберем печалбата. Колко ли ще е? Дали има и други шестици, че да трябва да деля с тях джакпода?

- Като разберат, че сме спечелили всички ще искат пари – роднини, съседи, познати… – хлипаше съпругата му. – Нищо няма да остане за нас и децата-а… На Мимето трябва да купим апартамент. Стига са живяли по квартири, Стефани вече е в четвърти клас… и на Ваньо ще вземем. Може пък най-после да се решат с Катето да имат деца… И ще стегнем апарамента. Не, ще си купим нов. И нова кола. Защо не и една виличка… – разпределяше парите тя.

- Я по-полека, Доче, няма да има толкова много пари. Държавата ще си удържи данък 10% от печалбата. Излезе закон.

- Държавата само гледа как да си оскубе гражданите. За всичко иска данък или слага лихва. Не е майка, а е мащеха! – развика се ядосана Дочка – Няма да деля с чиновниците.

- И после където има много пари – там се появат и ония яките мъже с бухалките. Ще ни рекетират, Доче, няма да ни се размине. – изведнъж се упраши Стефан Иванов.

- А-а-а, Стефчо, аз парите си не давам на мафиоти!

- Ще посегнат на децата или внученцето. Нали гледаш по телевизията. Отвличат. Осакатяват.

- Олеле-е, не бях помислила за това, Стефчо. Как ще опазим парите си? Нали има анонимност при получаването им?

- Има, но като вземем да харчим – и най-простия ще разбере, че ние сме оня милионер, дето си прибра джакпода тайно.

- Ще кажем, че сме получили наследство.

- От кого, Доче? Всички ни познават. В родовете ни освен бядняци и пияндета други няма. И не е имало до девето коляно.

- И какво? Ти спечели парите, а други ще ги харчат. Ще ги скрием.

- Къде? За колко време? Ние прехвърлихме петдесетте. Егати късмета!

- Децата ще ги харчат след време. – не се предаваше Дочка.

- Да не мислиш, че ще изчезнат мафиотите от България за някакви си двайсетина години?

- Боже, ще вземат да направят нещо на децата и Стефани.

- Доче, аз викам да се откажем от парите?

- Какво?!

- Няма да ходя да ги търся. Имаше такъв случай. Не помниш ли?

- Не-е-е! Не съм съгласна! – въпротиви се жена му.

- Доче, помисли трезво.

- Имам идея! Ще подхвърлим фиша на съседите над нас. Нека мутрите тях да рекетират и тормозят.

- Съгласен съм! Те го заслужават. Малко ли са ни ядосвали.

 

 

 

 

Tweet